Борис Пастернак
Пирове

Аз пия горестта на туберози, пия

небето есенно, измамната ти страст.

Скръбта на нощи и кръчмарска олелия,

на строфи стенещи тъгата пия аз.

 

Изчадия с талант — в ръцете с пълни чаши.

Зарад парчето хляб не влизаме в борби.

Тревожи нощен вой наздравиците наши,

които и не ще се сбъднат може би.

 

Наследственост и смърт все с нас ще се наместят.

А призори пламти високият листак

и — мишка — рови из долапа анапестът,

и Пепеляшка се облича в дрипи пак.

 

Целувка детска е стихът, невинна ласка,

пометен — подът, ни трошица в този дом.

И Пепеляшка в дни охолни е в каляска,

а щом е без петак — то може и пешком.

 

1913–1928