Борис Пастернак
За февруари, без да чакаш…

За февруари. Без да чакаш,

пиши, ридай с мастило ти,

дордето — черна пролет сякаш —

вън пльокащата кал лъщи.

 

Вземи файтон. За шест петака

през благовест, през колела

отивай при дъжда разплакан,

по-шумен от мастилен плач.

 

Там — круши овъглено-сини —

рой врани във водниста кал

ще рухнат в миг и ще се срине

в гледците сухата печал.

 

Чернеят там следи предишни,

от грак е въздухът изрит

и с плач щом стихове редиш ти —

случайните са по-добри.

 

1912