Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Бяло желание

Гледам вишната. Клоните и са отрупани с толкова цвят, че сякаш са ръкави на булчинска премяна. Но не виждам роклята. И… Изведнъж я видях. Не, чух я. Жуженето на хиляди пчели обличаше дървото, а то пускаше жадно пръсти в земята, за да я иззз… извори в бял лепкав сок.

Какво булчинско желание. Ооо…

Тази година тя избра да роди. Износи много, но роди само няколко. Когато плода натегна кожици два коса впериха влюбени погледи в гъстия им червен сок. Не, три коса бяха. Наведоха главици, погледаха булката която помнеха и решиха, че е време за разливане. Още с първия допир по бялата и рокля се стекоха червени струйки, като довършено булчинско желание.

Вишната извори. По роклята и останаха влажни следи от дъното на извора и.