Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

История

  1. — Добавяне

Всяка дума, възникнала в определен момент и добила смисъл от предишните думи, се превръща в тухличка, която подпомага растежа, укрепването и развитието на това, което е започнато. Но има и такива моменти, в които всяка казана дума губи смисъла си, защото няма растеж, стремеж и развитие, а има само преливане. Нещо се е изпълнило, съградило, довършило, добило е смисъл отвъд разума. Наситило се е с всички цветове и е станало без цвят. Наситило се е с всички миризми и е станало без мирис. Наситило се е с толкова усет, че вече не се усеща. Нагледано е толкова много, че вече не може да се погледне.

Тогава какво ми остава — да спра да Бъда ли…

 

Тогава остава отговарянето на въпросите, незададените, прошепнатите, промълвените. Ако спреш да Бъдеш, заедно с твоята нишка ще спрат да Бъдат и перлите нанизани на нея. Ако си се довършил, наситил и останал без цвят и мирис, ако си вече неусетен, ненагледан, тогава не спирай да Бъдеш. Има толкова стъклени перли без отражения, а те, отраженията, никога не губят смисъла си, стига да го намерят. Ако си отговорил на себе си побързай да отговориш и на перлите, за тях има значение. Ако спреш да Бъдеш отговор ще си се предал, ще станеш част от онази кристална решетка. Нищо, че имаш птичи пера.

Край
Читателите на „Въпрос“ са прочели и: