Едгар Алън По
На една в рая

Ти бе радост за мене мечтана,

Ти бе всичко за мене в скръбта —

Като остров зелен в океана,

Като ручей звънтящ в самота! —

Ти бе храм сред цветя в пролет ранна —

И за мен бяха тези цветя!

 

То бе сън — и сънят бе тъй кратък! —

И крила пак нощта разпростря…

„Забрави! — Отмини по-нататък!“ —

Всуе бъдният ден ме огря:

Над отминалий ден в спомен сладък

Моят дух неподвижно замря.

 

А в душата — под скръб и умора —

Сетний лъч догоря без следа! —

И солената морска вода

Безутешно оглася простора:

„Навсегда — навсегда — навсегда —

На орела прострелян във взора

Не запалва животът звезда!“

 

И нощите ми — призрак кошмарен —

И — без теб — мойте тягостни дни

Ме зовят в онзи край легендарен,

Дето твойта походка звъни —

О! в какъв ли пак танц лъчезарен! —

Над какви ли въздушни вълни!