Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Троянски, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
История
- — Добавяне (сканиране: Boman, редакция: Alegria)
Имало някога на света един сиромах. Една сутрин той нарамил търнокопа и отишъл да изкоренява пънове. Изкопал един пън, а под него — злато. Пак го заровил и се замислил: „Как да го пренеса в къщи?“
Застанал на пътя, гледа — попът кара седем катъра.
„Късмет — помислил селянинът, — той има катъри, ще пренесе всичкото злато в къщи и на никого нищо няма да каже.“
Щом попът се изравнил с него, сиромахът му рекъл:
— Добре, че те срещнах, отче.
— Какво има?
— Скъпи отче, преди смъртта си, дядо ми зарови всичкото ни злато в гората. Сега го изрових. Вече седми ден стоя на пътя, много хора минаха край мен, но се страхувам да се доверя на първия срещнат, а на теб ти вярвам, ти, отче, си духовно лице, ще запазиш тайната ми.
— Защо се бавиш, синко? — развикал се попът.
Веднага се спазарили, че той ще пренесе златото и ще вземе за услугата седем жълтици. Отишли в гората, натоварили златото — тъкмо се събрало на седемте катъра. Тръгнали. По пътя попа започнало да го бори съмнение:
— Синко, моята част е твърде малка.
— Добре, вземи товара на единия катър и карай.
Изминали още малко, попа пак го гризе съмнението:
— Синко, моята част е твърде малка.
— Отче, вземай товара на два катъра и карай по-бързо!
Изминали още малко, попа пак го засмукало под лъжичката:
— Синко, моята част е твърде малка.
— Отче, вземай товара на петте катъра и карай, де!…
След малко попа пак го засмукало:
— Синко, частта ми е твърде малка.
— Да те убие господ, отче, вземай всичките седем товара, само побързай.
Стигнали до един извор. Спрели: сиромаха го мъчела жажда.
Той извадил от пазвата си златната чаша, която намерил, когато изравял съкровището, гребнал вода и пил.
— Синко, дай чашата, ще пия и аз — помолил попът.
Пил вода, сложил чашата в пазвата си и казал:
— Аз съм свещеник, тази чаша ми трябва повече.
Сиромахът се разсърдил, грабнал шепа пръст и му я хвърлил в лицето. Попът ослепял с двете очи и така си останал на пътя.
Сиромахът взел чашата, подкарал катърите и оттогава си живее радостно и безгрижно.