Едгар Алън По
На Елена ^[0]

[0] Настоящото стихотворение е публикувано в окончателния си вариант в „Гарванът и други стихотворения“ (1845). Предполага се, че то е написано в памет на Джейн Стенард, майка на негов съученик, в която По е бил влюбен. Същата умира през 1824 г., когато той е на 15 години. Поетът я наричал „моята първа идеална любов“. ↑

[1] Хиацинт(ов) (от гр. huakinthos) — зюмбюл(eн). Това е един от любимите епитети на автора. Още Милтън го използва в „Изгубеният рай“ (Paradise Lost, IV, 1, 301), за да обозначи „тъмен цвят, вероятно тъмнокафяв“. Не случайно го употребява и По. Изследователите на творчеството му предполагат, че тук той е искал да оприличи косата на Елена с виещите се цветове на зюмбюла или по-скоро с пурпурно-лилавия им оттенък, с какъвто бихме си представили косите на морските нимфи. Ето защо, по мое мнение, епитетът не може да бъде пропуснат или заменен със синоним, поради своята уникалност и митологическото си съдържание: в гръцката митология Хиацинт е красив юноша, когото Аполон обича и по-късно убива от ревност. От тялото и кръвта му Аполон отглежда прекрасно цвете. (Б.пр.) ↑