Еди Кадур
Мушица

Стаята, където нощна пеперуда трепка

край шахматната дъска в охристо, в синьо:

в светлината на разлюшканата лампа

как танцува задницата на оная,

 

дето тъй се е увлякла, босонога,

на леглото — бъдещ гроб. Момичето

трескаво се мята — бич плющящ,

но и безобиден в огледалото бездънно,

 

погледа ти приковало, докато клонакът

с черните си сенки рови пукнатини

по килима златен на стените. После лампата

 

гасне и мушицата в безумен порив

литва през прозореца към степаното звездно

руно, дето ще се строполи сънят.