Еди Кадур
Осемнайсет и трийсет

Пред погледа на главния инспектор

на мините играят вечно тенис,

най-често непохватно. Той умрял е

в хиляда осемстотин и осемдесет и втора,

 

изобщо без да е видял прочутото

Всемирно изложение; край този

пиедестал едно момиче в светла рокля

тъй яхнало е кълките на своя

 

приятел, че си мислиш — още малко

и тя направо ще го изнасили.

А сред ветреца, който ги разхлажда,

 

понесъл дъх на зреещи овощия

и ехото от спорове за безработицата

момчето с леки викове се отбранява.