Марк Делуз
В главата ти

в метрото

случаен детски вик

лилавите очи на тази хубава хлапачка,

която ти, разбойнико, не дръзна да целунеш

заспалата любов

омразата на някакъв съсед

димът от евтина цигара

ченге и доктор и гише

хиляда и едно от хилядите тук неща

които прекипяват в черната огромна бъчва на нощта.

 

ти търсиш своя изход

вратата търсиш да излезеш

намираш само яка челюст.

И чукаш — има ли тук някой?

 

Ти знаеш:

                любовта на тоя свят е хубава

като въпрос без отговор.