Доминик Фуркад
Из „Небето няма ъгли“

Евридика, чийто Орфей съм аз, е само арабеска, поела към четирите краища на вселената, за да свърже нещата в мелодия, преди която те не са съществували. Вселената — това е любовта. Понеже я забелязвам, а и тя ме придружава в лилавеещия въздух, не мога да се върна. Препускането внезапно разделя пътищата ни; приготвяме се да я обичаме: ще има и друго място, където ще можем да обичаме това, което става край нас. При разговорите с приятел ни остава само пространството и междузвездния глас, и зовът на формите.