Клодин Елф
Из „Странникът и розата“

А аз ти казвам — любовта отива по-далече от самата

любов и че изгнанието е пропукването между теб и мен.

 

Ти вече знаеше, че някогашната жена е

онази същата жена, готова да започне отначало.

 

Разказвах ти за вечното търпение на есента

и за очакването на зората; ти отвръщаше с любов и нощи.

 

И аз ти казах: някакво дърво успяло е да пусне корен

                                                                                в наште сенки

и клоните му плодове ще носят и сезони.

 

Човек с цветчета тайнствени, в самия себе си бе длъжен

                                                                                да се гмурнеш,

жената да откриеш там, отворена като морето.

 

Познавах тоя мъж, отдавна в мен зарит,

да дреме в мойте слабини, изгарящи за оран.