Лионел Рей
Честване

„… сега, ако те видя някога, то винаги

ще е така: жив ключ — гърди, бедра и устни,

 

красив трофей от нощи, двери и наслади.

прост ключ. с единствен шифър. и една мелодия.

 

и си вървят нещата. и човек се чуди. тия хора

бленуващи за дом, градина, по далечното си детство,

 

безлични смърти на потоци, на неща нищожни,

на страстни мигове от пътешествия и на безукорно

 

извършени дела. но ти, съгледам ли те само

изправена, сияйна като истинска звезда

 

през май: аз ставам пръст и вятър, твойта нощ съм

с дърветата и техните разлистили се думи,

 

туптенето на гласни между слънчогледите,

ръцете ти, очите ти, сиянието твое — шепа птици…“