Мишел Деги
Жената на красивия прозорец…

На М.

Жената на красивия прозорец

залитнал ангел със среброструйните крила на свирещ оргел

ви казваше: привет на всички

 

За любовта отсъствието и смъртта не са едно и също нещо

 

Животът е безкраен и за смърт не би могъл дори и да мечтае

и вие толкова жена сте вие че държите се наистина като жена

да, нека Беатриче си остане същата която времето почти не ще докосне

 

Въображаема жена избрала моя знак

стъписана от мойте прорицания сред огнени езици

и Ботичели в своята работна риза изтъкана от ухания (ята

от гларуси и луди на Басано вдигат зид да заградят морето)

 

Но тя изтръгва го при всяка схватка

и той ах как сияе той при всеки поздрав

не мрази вече той обича вече

 

Не идва ничия признателност навреме но децата нека да са нашите наследници и нека да се бави и насладата от добротворството или от лъкатушните завои на Лоара и Лоар

 

Не е отворила уста все още за да се усмихне или за прозявка и лицето й потъва мигом в бездната на празнотата

 

Поема по следите на слузта, където името и любовта изчезват и се вмъква хванала гърдите си с ръце

 

Все по-надолу слиза тя и после от водите ще успее сред незрими кръгове подобно нимфа да въздигне слепотата на сина си до прозрение.