Жюд Стефан
Замък

Дрипливи облаци обагрят вечерта

        тъй както виното кръчмарска маса

        душата ми обляна в собствената своя кръв

за удоволствие на някаква карета спряла

сред път изровен и застлан със син

        брокат сред местността „Под бряста“

        където ни обграждат ябълки

прехласнати от мойте ласки жадни за пшеничния ти тен

Надеж градина бяла сред която толкова надежди е развързал

коланът ти! Огньовете но не и нашите очи помръкват

косите ти се веят несъмнено нейде е изцвилил

        жребец, нали?