Жюд Стефан
Върху скалата на изгнанието

в изгарящото пладне ми предлагаш сестро

гърдите си да видя сам какво е целомъдрие

но аз със свойта стръв по-скоро ще усетя остротата им

                                отколкото самата святост

(че виждам аз прасците не полите)

за всички тук които гинат в тоя миг когато

се ронят часовете като мъртви листи

или тежат като на кол набити

очите ти най-сетне са лишени от усещането

че правите любов на светло

        с безумна радост с дива страст