Луи Калаферт
Лондон (фрагменти)

Докато палех аз цигара от цигара

                                чорапите си ти свали

                                приседнала на края на кревата

        и виждам колко те е страх

не смееш в стаята в която слухтят и голите стени

                                да вдигнеш погледа си плах

 

А времето бе сякаш спряло да подкара

                                пак нов рефрен като че ли

                                аз бавно приближих се до кревата

        прострях ръце да те поема в тях

и в тоя сладък миг когато внезапна скръб ни вцепени

                                разбрах и мене ме е страх

 

Навън се носи глъч и ако тръгнем двама

към друг по-хубав свят ще е Друг изход няма

 

Над Лондон есен е и полунощ почти

* * *

        Наистина вали над Лондон

        над мостовете скръб ръми

 

Осаждени мъгли над Лондон

в ипохондричните тъми

 

                        Над Лондон дъжд вали над Лондон

                        на ситни капчици ръми

 

Как странно пак смали се Лондон

и как нощта се устреми

 

                        Чадъри но нали над Лондон

                                вали дъждът и тях отми

 

Две сенки сме били сред Лондон

сега една сме дъжд ръми

 

                        Наистина вали над Лондон

                        и аз до теб и все сами

* * *

Няма да ме изненада

понеделник вторник сряда

ако звук не изречеш

 

Сочна ябълка не бе ли

между зъбите ти бели

този хруст зелено-свеж

 

Тук в прегръдките на Мери

Шели всеки ще намери

призрака на Франкенщайн

 

Този кехлибар не бе ли

от очите-карамели

за награда обещан

 

Бозуел е тук натикан с

Милтън с призрака на Дикенс

сенки призрачни край нас

 

Нищо че светът пред мене

бял и златен и зелен е

само тебе виждам аз

 

Мойта вечна изненада

понеделник вторник сряда

сочна хубава и млада