Филип Жакоте
В живота странник странни думи аз…

В живота странник странни думи аз

пред теб отронвам, думи за малцина,

че ти ще бъдеш моята родина,

ти, моя пролет, ручей от трептящ атлаз,

 

гнездо от сламки и дъждец по здрач,

наслада полунощна… (Миг, когато с вопъл

щастлив телата се заравят в своя топъл

любовен свят, и някакво момиче с плач

 

вън зъзне на студа… А ти? О, теб те няма тук, къде ли

вървиш на среща с нощите… И аз,

единствен аз с безгрижни думи в тоя час

 

си спомням истинските устни…) Плодове узрели,

о, извор, златни пътища, градина с повет гъст,

пред теб мълвя, мой свят изчезнал, моя родна пръст.