Робер Сабатие
Раждането на вълната

Проклинам те да ближеш вечно пясъка —

просъска мъртвият на своята жена невярна,

която всяка нощ танцуваше на гроба му.

 

И острият ханджар на този стар убиец,

в морето хвърлен, се превърна на акула.

Жената плака по безкрайните пустинни брегове.

 

Отецът казва: „Никой мъртъв не прощава,

защото прошката е хлябът на живота.

Не бягай от съдбата си, ближи кръвта на водораслите!“

 

Вървя тя чак до края на морето,

където рибите си поделиха младото й тяло.

И ето я вълна… Ближи, о, Време, пясъка

 

и ти, Акуло, следвай своята съдба.