Ив Бонфоа
Сърцето — неразмътена вода

Весела си или тъжна?

— Знаела ли съм до днес

нещо, дето безвъзвратно

на сърцето да тежи.

 

Ни следа от крак на птица

върху пъстрия витраж

на сърцето, прекосено

от градини и от мрак.

 

Само грижата за тебе

тук живота ми изпи,

но угасна всеки спомен

сред зеления гъстак.

 

Аз съм само миг случаен,

неразмътена вода.

Можех ли да те обичам,

без да знам какво е смърт?