Луи Арагон
На тоя свят любов щастлива няма

Човекът нищо не владее Нито сила

ни слабост ни сърце Разтваря вдигнал ръст

ръце но сянката си вижда паднал кръст

и щастието не докосва даже с пръст

Животът ни стена е всичко разделила

на тоя свят любов щастлива няма

 

Животът е войник останал без патрони

за друга участ бил е на света роден

защо в зорите да се буди всеки ден

щом вечер пада на безделието в плен

Живот признай го сам и стига сълзи рони

на тоя свят любов щастлива няма

 

О моя обич о любов ти моя рана

ранена птица аз те нося в свойта гръд

извръщат взор след нас и думите шептят

които сплитах сам по дългия ни път

преди във взора ти да срещнат гибел ранна

на тоя свят любов щастлива няма

 

Отлита времето уви не се повтаря

и нека двете ни сърца ридаят с жал

без мъка кой ли тук прочувствено е пял

и кой за трепета в гръдта не е скърбял

и сълзи не е лял с ридаеща китара

на тоя свят любов щастлива няма

 

Не няма тук любов която не проклина

не няма тук любов кръвта да не смрази

не няма тук любов без мъки и сълзи

не няма тук любов без всичко да срази

дори и любовта към моята родина

на тоя свят любов щастлива няма

но ние с тебе пак обичаме се двама