Франсис Карко
На Елиана

Обичам те. Вали — чудесна вечер,

ще си останем у дома сами:

как чудно е, че двама сме и вече

ръми и падат ранните тъми.

 

Такситата сноват в нощта студена.

И автобусите в дъжда вървят.

Чуй как бумтят влекачите по Сена,

но минат… и притихне пак градът.

 

Прекрасно е — вали. Сред тъмнината

аз слушам как навън дъждът плющи

и капките се стичат по стъклата…

И ти… усмихваш ми се нежно ти.

 

Обичам те! В дъждовното ръмене

последно сбогом сякаш че звучи.

Уви, ще си отидеш ти от мене.

Вали. Вали и в твоите очи.