Анри дьо Рение
Жълтъчена луна

И този ден завърши с жълтъчена луна,

подала се едва над тъмните тополи,

и с гъстите талази на блатна топлина

от сънните води с тръстики тънкостволи.

 

Кой знаел е от нас — под слънчевия жупел,

сред острите стърнища и сгърчени треви,

когато пясък сух, пътеките затрупал,

петите ни протрити до болка разкърви,

 

когато любовта със свойта страшна лава

сърцата ни разкъса и всичко изгори,

а след това изтля — кой знаел е тогава,

че скъпа ще ни бъде и пепелта дори,

 

и че денят, облъхнат от блатна топлина

над сънните води с тръстики тънкостволи

ще свърши с тая вяла жълтъчена луна,

подала кръгъл лик над тъмните тополи.