Теофил Готие
Кармен

Тя кльощава е… В тъмнината

очите цигански блестят.

Косите — мрачни. Сатаната

е щавил мургавата плът.

 

Грозница — всяка с бяс ще каже,

мъжете лудост ги обзе;

толедският епископ даже

пял меса в нейните нозе.

 

Вратът от амбра е… над него

виши се гордо кок блестящ —

щом с жест нехаен разплете го,

се скрива като в черен плащ.

 

В победен пурпур се разпуква

смехът на смуглото лице;

устата — огнен цвят — изсмуква

кръвта на мъжкото сърце.

 

Не, с нея никоя не може

да се сравни по красота.

И у преситени велможи

тя пали с огнен взор кръвта.

 

Горчи в плътта й дяволита

солта на морските води,

отдето гола Афродита —

зовящо-гола — се роди.