Алфред дьо Мюсе
Сонет

О, първи тръпки мраз през зимата! Студът!

Ловец в стърнищата до късна вечер скита

и сврака с врясък сух в кориите прелита,

и вече в замъка камините пламтят.

 

Сега е време за града… Поех на път,

да зърна купола на Лувъра, гранита,

Париж, потънал в дим, да гледам до насита

(все още чувам как коларите крещят).

 

Обичам тоя здрач, с тълпите вън, и Сена,

в нощта от хиляди фенери озарена!

Как радва зимата! И ти, живот, и ти!

 

О, твоят взор ленив — приют за цяла зима

на моята душа… Кой казвал бил, любима,

че не за мен сега сърцето ти тупти?