Пиер-Жан Беранже
Това ли е Лизет

Какво! Наричат ви Лизет?

Лизет — в пера, с бижута!

Лизет — с разкошен тоалет!

Лизет — така надута!

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

С пантофки сякаш за балет —

от сърма и от свила

и с тоя руж, лика си блед

нелепо разкрасила?

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

В дома ви всеки скъп предмет

е само за богати;

алковът с балдахин, с паркет,

в дантели и брокати.

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

С усмивка истинска наглед —

усмивките нима са

да крият чувства като лед

и горестна гримаса?

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

Как бърза времето напред!

Мансардата къде я

и вие — с простия корсет —

като кралица в нея?

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

Обичахте и с луд късмет

дарявахте десетки,

най-мила — с устни като мед —

сред другите гризетки.

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

Държанка на старик проклет,

на него днес държите,

с парите всичко е наред,

но как ли е с мечтите?

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!

 

Амур крилат е и навред

девойчетата гони.

Е, сбогом, сбогом, свят предвзет

на тежките поклони.

        Ах! Не, не не,

не сте Лизет — за мен поне.

        Ах! Не, не, не,

не се правете на Лизет!