Понс-Дени Екушар-Льобрьон
Ода за Дафне в една хубава утрин

Каква зора обилно блика

по всички хълми и бърда!

Зефирът в близката тръстика

пак буди сънната вода.

 

С уханията свои Флора

дарява този ветрен бог;

ликуват вече без умора

и птиците в леса дълбок.

 

Разкрива Бакхус гръд пияна;

в елена стреля Орион

и грабва в тоя миг Диана

целувка от Ендимион.

 

Самият въздух потрепера

от сласт свенливо-гола пак;

да, богът дивен на Цитера

обича този полузрак.

 

Простира миртът гъста стряха

над влюбените същества:

с усмивка и надежда плаха

ги среща росната трева.

 

Не, никога не е бил свода

по-чист, по-радостен и нов.

О, Дафне, цялата природа

сега се буди за любов.