Алексис Пирон
Любовта и лудостта

Аз мъдър бях, ама за малко —

че се узорих тези дни;

о, разум, разум, колко жалко,

че скуката след теб ситни.

 

И мене лудостта добре ме

подхвана тук и подреди,

но оргиите са до време —

и скука пак… като преди.

 

Сега аз пърхам помежду им,

не виждам разлика почти;

не трябва хич да им се дуем,

и двете сам ги почети.

 

Защо е нужно да ги смразим!

И се спогаждаме с Амур:

пред моята жена съм с разум,

а пред любовницата — щур.

 

От всичко полза ще извади

човек, в живота щом не спи —

едната носи ми наслади

и брака другата крепи.