Жан-Батист дьо Грекур
Добрините се случвали на сън

Да се спаси от зноя на тоя летен ден,

почти съблечена бе легнала Климена;

прекрасна гледка — хем от свян заруменена,

хем пламнала от трепет и глад неутолен.

 

Понеже дрехата й бе почти свалена,

прекрасното местенце изникна в миг пред мен:

гнездо на знойни страсти, на огън спотаен,

пред който аз стоях с глава зашеметена.

 

Влудяващи неща — и мойта жар ме тласна

с безброй целувки да обсипя тая сластна

красавица, укрита от жегата навън.

 

Но тя се сепна в миг: — Ах, колко съм щастлива!

Наистина било, недейте се надсмива, —

в живота добрините се случвали насън.