Тристан л’Ермит
Слънцеликата красавица

Склони се слънцето по своя вечен път

и пак квадригата му с луд галоп навлиза

в морето; с бляскава карета и Елиза

е тук и прелести небесни те слепят.

 

И всички красоти на хубав слънчев ден,

които благодат безсмъртна увенчава,

и чист любовен плам, и светозарна слава —

това е тя в света, от нея озарен.

 

Аз гледах изумен, с премрежени очи

как вечната звезда сред блясък и лъчи

пожари палеше, раздухвани от бриза.

 

Как само смая ме вечерната заря;

изтля и този ден, но се яви Елиза

и сякаш слънцето отново тук изгря.