Жан Пасьора
Лирични стихове

На тоя свят да се живее

е страшна мъка, все по-зле е

и хубавото е назад:

така скръбта ме е сломила,

че по-добре след мойта мила

да се сбогувам с тоя свят.

 

Това е пътят на живота —

за всяко живо същество, та

върви по него и си трай;

за пътя земен всичко зная

и знам, че му е близък края,

но все не идва тоя край.

 

Аз тръгвам, спирам, с реч лъстива

от пътя някой ме отбива,

та мойта скръб да продължи.

О, аз добре го зная този,

решил докрай да ме тормози

и мъките ми да множи.

 

В нощта през трапища и ями

напред ме носи любовта ми —

кобилка млада без юзди;

при всички тия тук несгоди

и някой сляп като те води,

как няма да те заблуди?