Луиз Лабе
Не ме корете, Дами, че горях…

Не ме корете, Дами, че горях

от страст, с хиляда факли в мен самата,

с хиляда скърби, тровещи душата,

че младостта си в сълзи пропилях.

 

Уви! Не ме посрещайте със смях —

аз имам само болки за отплата,

недейте ги изостря в самотата,

а нозовете любовта без страх.

 

Тя, без да имате вулкан в гръдта,

и без Адонис, пръв по красота,

ще ви направи тихи и подвластни.

 

Получили по-малко и от мен,

на тая странна страст най-сетне в плен —

дано не бъдете и по-нещастни!