Луиз Лабе
Целувай ме. И пак. Недей престава…

Целувай ме. И пак. Недей престава.

Една целувка сладка искам аз,

една целувка дай ми ти със страст,

ще имаш четири — като жарава.

 

Ти страдаш? Болката успокоява,

подслажда десеторно твойта сласт.

И тъй — целувки смесвайки в екстаз,

ще търсим с теб наслада и забрава.

 

Животът с двоен пулс от днес ще бие,

щом и за другия живеем ние.

Любов, за лудостта не ме хули…

 

Прикривам ли се — пак душата страда

и не изпитвам никаква наслада,

ако не се забиват в мен стрели.