Луиз Лабе
Дордето още сълзи имам аз…

Дордето още сълзи имам аз,

да плача за мига прекаран с мене

и с мъката, неспираща да стене —

макар и слаб — се бори моят глас;

 

дордето с нежна лютня на колене

за тебе дърпам струните в прехлас;

дордето над духа си нямам власт

и той към тебе само устремен е —

 

животът все тъй ще ми бъде скъп!

Но щом очите изтекат от скръб,

гласът — прегракне, натежат — ръцете

 

и рухне и духът, и няма как

за моята любов да разберете,

смъртта ще моля — да настане мрак!