Клеман Маро
Балада против тази, която беше любима на поета

Веднъж пред моята любима

на ревността отдадох дан

и на̀ — през тая люта зима

аз хубавичко бях загрян.

Каква мазница съм търпял,

ах, само да я бях видял

как съска тя без капка свян:

— Задръжте го, сланина ял!

 

Нехранимайковци шестима

за миг направиха капан

и, по-голям скандал да има,

аз бях сред бял ден задържан.

Един грубиянин затлъстял,

да чуе целия квартал,

извика: — Ето го Клеман,

задръжте го, сланина ял!

 

И тъй, тя зла, невъзмутима,

изпълни своя пъклен план.

Каквото дава, двойно взима

и мислех си, на нара сврян,

и дявол би й завидял —

реши ли да направи кал,

тя ще те хвърли и в зандан:

— Задръжте го, сланина ял!

Послание

О, Принце, който няма жал,

той само би се разтърчал,

та друг да бъде окован:

— Задръжте го, сланина ял!