Клеман Маро
Тъмнокосата

Ти страдаш, че съм тъмнокоса,

защо си, скъпи, натъжен;

по-светлите жени с какво са

по-свежи, по-добри от мен?

Те ще посърнат някой ден,

а нищо черно не старее.

Да бъдеш мургав по-добре е, —

нима това не осъзна? —

а не луна, която грее

с непостоянна светлина!