Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от японски
- Любомир Тодоров, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шиничи Хоши. Съдба
Разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985
Библиотека „Галактика“, №65
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Съставител: Воля Аргирова
Рецензент: Людмила Стоянова
Преводачи: Воля Аргирова, Любомир Тодоров
Редактор: Воля Аргирова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор Паунка: Камбурова
Японска, I издание
Дадена за набор на 27.II.1985 г. Подписана за печат на 7.V.1985 г.
Излязла от печат месец май 1985 г. Формат 70×100/32 Изд. №1862. Цена 1,50 лв.
Печ. коли 14,50. Изд. коли 9,39. УИК 9,01
Страници: 232. ЕКП 95366 5637–216–85
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 895.6
© Воля Аргирова, съставител, преводач, 1985
© Людмила Стоянова, автор на предговор, 1985
© Любомир Тодоров, преводач, 1985
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985
c/o Jusautor, Sofia
История
- — Корекция
- — Добавяне
— Готви се, вече дойде и твоето време. Аз съм Богинята на смъртта, за тебе съм дошла.
При тези думи той подскочи. Имаше чувството, че кръвта му се смразява. В мрака на нощта бе настъпила пълна тишина и изведнъж този глас… Изглежда, наистина беше Богинята на смъртта.
— Моля те, пощади ме! Не ми се умира оше! Не може ли нещо да се направи? Мога да ти предложа пари.
— Добре, ще платиш ли?
Сумата беше голяма, но това не беше от случаите, когато човек може да се скъпи. Нямаше как, даде всичките пари, които беше спестил.
Измина една година и Богинята на смъртта отново го посети.
— Добър вечер. Този път как ще се разберем?
— Още пари ли искаш?
— Да. Сега ще ти излезе малко по-скъпичко от миналия път.
— Това е жестоко! Вземаш ми всичките пари, които изкарвам с тежък труд!
— Но затова пък те оставям да живееш! Мога и да не го правя…
Мръсен номер, но нямаше какво да прави. Такава е съдбата, нямаше съмнение, че следващата година пак щеше да дойде. Ужасна история, но за да продължава да живее, изглежда, трябваше да продължава сделките с Богинята на смъртта.
Както и предполагаше, тя дойде и на следващата година. Тогава той я попита:
— Сигурно пак пари искаш. За какво са ти?
— Аз никога не вземам повече, отколкото ми са разходите — отговори Богинята на смъртта.
— Разходи! Какви разходи?
— Правя тайни дарения във фонда за опазване на природната среда. Хората унищожават природата, с което ми създават много работа.