Стефан Маларме
Гробница

Годишнина — януари 1897 г.

Гранитът чер вбесен че вихър го катурна

и пред ръце набожни не ще се преклони

терзан от свойто сходство с човешките злини

не ще благослови дори надгробна урна.

 

Щом гука гривекът сред тишина безбурна

скръбта безплътна всички край нас ще притесни

о бръчки звездна хубост на бъдещите дни

за гъстата тълпа в слана сребро-лазурна.

 

Кой търси, без да е надскочил тази слава,

едната външност само на нашия гамен —

Верлен? О той укри се в тревата е Верлен

 

да изненада просто и своята уста

без капка пиене и без да пресушава

дъха си плитък ручей оклеветил смъртта.