Стефан Маларме
Светица

Върху витража, потъмнял

с виолата — отдавна в хора

със своя гладък стар сантал

до флейта гряла, до мандора —

 

Светица бледа в скромен плащ

пред нас разглежда книга стара,

разлистена от химн струящ,

отдавна литнал от олтара;

 

и в тоя свят витраж дланта

докосва арфа, сътворена

от ангела на вечерта:

за пръста, който — просветлена,

 

без книгата от древността

и без сантала — по перата

като по струни движи тя,

арфистката на тишината.