Росалия де Кастро
В екота на оргела ^[0]

В екота на оргела или в шума на ветровете,

в блещукането на звезда или на капчица дъждовна,

във всички диреше те тя и те отгатваше във всичко,

        без никога да те намери.

 

Намери те подир това, намери те и те изгуби

на неспокойния живот отново в битката сурова,

защото продължава тя да те отгатва и те дири,

        без никога да те намери.

 

Но знае: съществуваш ти, не си една надежда празна,

неназовима красота, но съвършена и едничка,

И тъй живее скръбна тя, защото винаги те дири,

        без никога да те намери.