Росалия де Кастро
Камбаните

Аз ги обичам, аз ги чувам,

тъй както чувам ветровете,

шуртенето на чешмата

и агнето, което блее.

 

Покажат ли се на небето

лъчите първи на зората,

те като птиците веднага

със своя ек ги поздравяват.

 

И звуците им се повтарят

от хълмите и равнините:

в туй има нещо простодушно,

спокойно, мило и гальовно.

 

Ако замлъкнеха навеки,

каква тъга във небесата,

във църквите какво мълчание,

сред мъртвите каква почуда.