Джакомо Леопарди
Към луната

Светило прелестно, аз ще помня,

че днес изтича пълната година,

откакто идвах върху този хълм,

препълнен с мъка да те съзерцавам:

ти виснеше тогава над гората

и я заливаше като сега

със светлина. Но замъглен и тръпен

бе твоят образ поради сълзите,

избликнали в очите ми, че труден

бе моят път: и все такъв остава,

о, скъпа моя! Но все пак ме радва

понякога да си припомням и броя

летата на скръбта. И колко драго

е да те срещат в младите години

възпоминания — че още дълъг

е пътят на надеждата, а кратка

пътеката на паметта — макар

тъй тъжни да са те, макар че още

не те оставя старата ти скръб.