Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rime of the Ancyent Marinere, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Западноевропейски поети романтици. Антология

Издателство „Отечество“, 1988

Съставител и автор на бележките: Людмила Стефанова

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Снежана Бошнакова

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Бях сторил пъклена постъпка аз

и зло тя нам ще навлече:

твърдяха, че съм птицата, убил,

вестителка на ветрове.

„Нещастнико, ти птицата уби,

вестителка на ветровете!“

 

Ни тъмно, ни червено, с лик на бог

сияйно Слънцето, изгря:

те рекоха: Ти птицата уби,

която носеше мъгла.

Такива птици заслужават смърт,

които носят ни мъгла.

 

Ветрец и пяна, волната бразда

зад нас се точеше една;

и ние първи влязохме в това

море на вечна тишина.

 

Ветрецът спря, видяхме скръбни как

увисват нашите платна.

Говорехме си, за да нарушим

загадъчната тишина.

 

В бакъреното пламнало небе

над мачтата по пладне сам

висеше слънчевият кървав диск,

от месеца не по-голям.

 

Без вятър корабът ни дни и дни

стоеше като прикован,

подобно нарисуван ветроход

въз нарисуван океан.

 

Вода, вода, отвсякъде вода,

дъските пукат се от пек.

Вода, вода, отвсякъде вода,

а жаден ще умре човек!

 

Морето гниеше. О, боже мой,

нима възможно е това?

Да, лазеха из калното море

от кал родени същества.

 

А нощем огньовете на смъртта

танцуваха във кръг, в зигзаг;

горяха с плам зелен и син вълни,

подобно лампите на маг.

 

Кой дух ни мъчеше, един от нас

можа в съня си да прозре:

той от страната на мъгли и сняг

следил ни беше по море.

 

От страшна жажда нашият език

до корен беше изсушен,

а в гърлото ни глъхнеше гласът,

от сажди сякаш задушен.

 

Ах! Ден проклет! С каква злина

ме гледаха и стар, и млад!

Те Албатроса мъртъв вместо кръст

провесиха на моя врат.

Край
Читателите на „Из „Балада за стария моряк““ са прочели и: