Ружа Велчева
Признание

Търново мое,

есенно-златно,

с витата Янтра,

с къщи-усмивки

по скатовете…

И при мен есен е,

но съм далече,

безнадежно далече —

под чуждо небе

тебе сънувам

в самотните вечери…

 

Търново мое,

епично

и царствено —

баладично,

богоизбрано,

богопомазано…

През вековете —

трън в сърцето

на варвари,

кръстоносци

и османлии…

 

Търново мое,

призрачно-приказно,

люлка и гроб

на боили, царе

и поети …

Коленича за прошка —

дълго бродих

под чуждо небе,

но само ти остана

в сърцето ми

да светиш…