Читателски коментари (за „Дом за свиждане “ от Мартин Еймис)

За разлика от бащата на Мартин Еймис- Кингсли Еймис /„Щастливецът Джим“/ от поколението на "сърдитите млади хора "- 50тте год.на миналия век , който споделил публично ,че не одобрява стила на писане у сина си, „Дом за свиждане“ ми хареса и разтърси .Същото чувство се беше появило и при срещата ми с Мишел Уелбек в „Платформата“ .Съдено е всеки да има своя Гулаг като преживяване — за едни по-дълго ,за други — не ,но да си тотално на земята ,граничен като твар … декорът — може да е различен , преживяването,обаче , е стандартно : воля ,мисъл само да се изправиш като действие : "… Мислите ми не са вече мисли. Те са просто импулси. Всичко е на нивото на „студено, горещо“. Студена супа, гореща супа. За какво ще говоря с жена си? Ще си мисля единствено „супата е студена, супата е гореща“.

Великолепен роман! Удивително как един англичанин автор може да бъде толкова автентичен при пресъздаването на героя си руснак! Страхотен майстор!

Книгата е тотален провал.

Не знам каква е тая мания на англоговорящите писатели да пишат романи за СССР, използвайки солженициновият „Архипелаг ГУЛАГ“ като речник на термините.

Не е достатъчно да вземеш един герой, автоматично да му лепнеш „десятка“ или „четвертак“, да го пратиш в лагер „за нищо“ и да правиш съчинение по картинка на тема „мизерните условия в съветските лагери“.

Или за бита на руснаците по време на СССР и днешна Русия.

Спрях да чета книгата в момента, в който на сцената в Сибир се появи 100 градусова севернокорейска водка. Точно в Сибир, точно 100-градусова и точно севернокорейска, можеше малко по-добре да се подготви авторът.

И докато четох книгата така и не разбрах каква е връзката между Сталинова Русия и терористичния акт в Беслан. Сигурно, ако я бях дочел до края, щях да разбера, но не обичам да си губя времето с глупости. Може би авторът е искал да засили усещането за „руския“ елемент в произведението си, колкото повече събития от Русия споменава, толкова по-истинско е произведението?

И това в епохата на Гугъл?

По-тъпо произведение е единствено „Дете 44“, това успешно му диша във врата.