Авторката дали е била на 14 год и 8 месеца,като е написала книгата?И в никакъв случай не забравяйте,че Александър е страховит мъж,от когото всички се напишкват,само като ги погледне.А нали разбрахте,че е от Агенцията за борба с наркотиците?Ама моля!Той е от Агенция за борба с наркотиците…това ни се припомня на всеки има-няма 8 абзаца,да не вземем да забравим,че Александър е от Агенция за борба с наркотиците. :)))))))))) И много е готина героинята,която от страхлива мишка се превръща в смела агентка от Агенция за борба с наркотиците.Опа…тя не работеше там,нищо,ще я вземат!Много оправна излезе. :))) Ох,хахахха,съветвам Ви,не си губете времето да четете този пуберски сюжет.Аз,за съжаление,имам лошият навик,като започна книга да си я дочитам,за това имах и честта да си скъсам нервите.Бързам да Ви споделя,за да не се прецакате,като мен.
Лично на мен тази книга много ми хареса. Въпрос на предпочитания. И ако авторката наистина е била толкова малка и е написала тази книга, то мога само да я поздравя, защото книгата е много хубава и от части отговаря на моя живот. На този роман често си препрочитам дадени глави и който желае,нека го прочете. Аз лично много го харесвам! :)
Всъщност авторката е родена през 1946 г. , а доколкото видях от инфото под заглавието този роман е издаден през 2003 г. и е преведена на български през 2005 г. Не знам точно откъде дойде заключението за възрастта при написването на романа, но математиката, която аз съм учила в училище е малко по — различна.
На мен ми хареса. Всичко е написано по същество, а не като повечето писатели, една страница пишат обяснения- каква била масата, от какво дърво, цвят и т.н
Интересна е.
Едно голямо " уф". Тази авторка колкото и посредсвено да пише има доста по-добри съчинения. Но като цяло не си струва напъна.
Не се различава особено от която и да е друга книга на авторката. Тя — 20–25 годишна, красива, обикновено девствена, без никакво самочувствие. Той — 40–45 годишен, мълчалив, с опашка от манекенки пред вратата. Той се отнася към нея като към идиот, или домашен любимец, или пък въобще не я забелязва. Тя страда и го обича, понякога с години, и категорично отказва да погледне друг. В предпоследната глава той разбира, че не може да живее без нея, и за по-малко от седмица я убеждава да се омъжи за него. И заживяват щастливо…
Голяма скука!И, за да не се повтарят разни коментари — напълно споделям мнението на lady-bird
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.