Пол Верлен
Пиеро (Вариант)

Не е той старият мечтател-лунатик,

разсмивал бабите ни в шемета на бала,

смехът му мъртъв е, свещтта му — догоряла

и призракът му днес ни страска, бледолик.

 

Една светкавица: и виждаме за миг

как къса вятърът наметката му бяла

като саван; уста раззинал — сякаш цяла

гмеж червеи гризе го и надал е вик.

 

С безшумните криле на нощна птица той

разпръсва трепет бял и пляска с тях и удря,

но никакъв ответ в дълбокия покой.

 

Две дупки с фосфор в тях са кухите очи

и на лицето му — от пластовете пудра

безкръвно, стряскащо — мъртвешки нос стърчи!