Пол Верлен
Пейзажът зад стъклото…

Пейзажът зад стъклото се сменя всеки миг.

Прелита равнината: жълтеещ ечемик,

лъки, стада лениви, самотна полска къща

и сред ужасен грохот в миг нещо ги поглъща,

и стълбовете падат, и жиците по тях

се сплитат като подпис, поставен със замах…

И пара, искри, мирис на въглища и чад.

И сякаш с вой се влачат чудовища отзад,

подгонени с камшици от жили и олово.

И изведнъж — протяжен и жален плач на сова.

Но все едно! Пак плава пред моите очи

видението бяло, сърцето ми хвърчи,

гласът й сладък само за мене чурулика

и името й звънко, прекрасно и велико —

о, стожер здрав на тоя въртящ се бясно свят —

изпълва с нежни звуци пътуващия ад!