Серия
Сатурничеки стихотворения
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Épilogue, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (08.09.2009)
Корекция
NomaD (08.09.2009)

Издание:

Пол Верлен. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.

Редактор на първото издание: Иван Теофилов.

Художествено оформление: Иван Димитров.

Коректор: Мария Меранзова.

Рисунките на обложката са от Пол Верлен.

 

Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes

Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959


Студено слънце грее в небето разводнено.

От вятъра обвяни, пламтят като зора

обречените рози и гаснат постепенно.

И въздухът е хладен — целувка на сестра.

 

Природата за дълго ще слезе днес от трона.

На устните й тъжни усмивка затрептя:

през жълтите простори — към всичко благосклонна —

при хората метежни и грешни иде тя.

 

И с плаща си, извезан със синя звездна свила,

челата ни избърсва от стинещата пот.

Душата й безсмъртна и вечната й сила

в сърцата беззащитни ще влеят пак живот.

 

Прохладата, успяла листата да разклати,

просторът, в който гаснат и песни, и лъчи,

и всичко — волни птици и облаци крилати, —

и всичко ти нашепва: — Вглъби се. Замълчи!

Край