Пол Верлен
Серенада

Като гласа зловещ на стар мъртвец, запял

        в дълбоката си яма,

любима, чуй гласа на моята печал —

        кресливата измама.

 

Слуха си напрегни и разтвори гръдта

        за мойта мандолина:

за тебе ще звучи — за тебе! — песента

        жестока и невинна.

 

Ще славя блясъка от злато и ахат

        на чистите зеници,

и Лета на гръдта и Стикс — катран разлят —

        на твоите къдрици.

 

Като гласа зловещ на стар мъртвец, запял

        в дълбоката си яма,

любима, чуй гласа на моята печал —

        кресливата измама.

 

Ще словославя аз — най-дивна в тоя свят! —

        плътта благословена,

от чийто сладък дъх ми се завива свят

        и губя сън, и стена.

 

А най-накрая и целувката ти зла,

        на устните пожара,

и твоя вид щастлив от моите тегла,

        мой Ангел и Поквара.

 

Слуха си напрегни и разтвори гръдта

        за мойта мандолина:

за тебе ще звучи — за тебе! — песента

        жестока и невинна.